Новият спектакъл на театралната трупа на ППМГ
Когато ти е трудно да приемеш случващото се около теб и търсиш онова начално знание и познание, което ти е нужно, за да си го обясниш, това е урок за начинаещи. Изразът „България за начинаещи“ иронично намеква за „образователен проект“, усъмнявайки се в това, което знаем за себе си като българи. Провокативно подлага на преоценка непоклатими клишета за собствената ни идентичност и се опитва иронично да ни внуши, че в познанието за себе си трябва за започнем ОТНАЧАЛО.
„България за начинаещи“ е мотото, което обединява посланията на театралната трупа на ППМГ „Добри Чинтулов“ в постановката ѝ за ценностите (с и без кавички) на съвременния българин, състояла се на 22. и 23. април 2025 г. в препълнената зала „Сливен“. Драматургичната основа на спектакъла представлява компилация на текстове от романа „Английският съсед“ и от пиесата „Агнес“ на Михаил Вешим (пиесата е драматургична адаптация на част от сюжета на романа му „Нашингтон“), както и от „Българско селфи“ на Иван Ланджев.
И трите текста търпят остро сатирична сценична интерпретация. Изборът на режисьора на трупата на ППМГ Веселина Симеонова, учител по български език и литература в гимназията, е ироничен поглед към парадоксалната противоречивост на това, да си имигрант, но и патриот; да си хуманист, но и чревоугодник; да си богат, но ако може, да не работиш; да си полуобразован, но да претендираш за някаква хипотетична интелигентност.
На сцената оживяват два ценностно „обърнати“ свята на имигранти – на българите Гошо, Тошо, Сашо и Рашо в Америка и на англичанина Джон в България. Действието е наситено с тъжно-комични ситуации и неочаквани обрати.
Някъде в пространството на сцената и сред зрителите остават да витаят актуални за съвременния българин въпроси – реторични в по-голяма или в по-малка степен:
Патриотизмът изчерпва ли се с любовта към киселото мляко, към ракията и към гергьовското агне?
Ако не промениш мисленето си, какъв е смисълът на преместването ти в пространството (имиграцията)? От друга страна, ако израснеш и претърпиш вътрешно развитие, нужно ли е да имигрираш?
Не е ли псевдопатриотизмът последното убежище на неуспелия човек?
Особено силен е финалът на спектакъла, в който текстът на „Българско селфи“ оживява на сцената.
Опознаването на себе си става чрез опита да се погледнеш отстрани. Такъв поглед ни предлагат актьорите Ирен Ботева, Стефания Данчева, Иван Атанасов (ученици от 12.клас), Димитър Йорданов, Даниел Христов, Александър Пеев, Денис Новаков (ученици от 11.клас), Добромира Стоянова, Михаил Бояджиев, Ивайло Бонев (ученици от 10.клас). В техническия екип са Димитър Иванов (10.клас; в неговите ръце е озвучаването на спектакъла) и Драгомир Апостолов (11.клас; отговарящ за клипа, показващ красотите на България). Неоценима помощ със съвети, с дизайн на плаката оказа Ивайло Киров. Музикалното оформление е дело на Яна Тодорова, учител по музика в гимназията, а сценографията е на Йоан Попов, учител по изобразително изкуство.
С благодарност към всички „замесени“ и до нови срещи с публиката!
