Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето. За един миг то да ни стане пленник, вместо все ние да сме вечни негови заложници.

Какво са старите снимки? Излишни вехтории, носталгия по миналото, неизлетял сантимент… или още едно доказателство за емоционално-съкровения товар, който носи този къс хартия.

Старите фотографии са компасът ни за случилото се преди нас и със самите нас. Те са стопроцентово съкровище. На тях виждаме места и хора, такива, каквито никога повече няма да бъдат. Времето заличава съществувалото, но снимката го запаметява завинаги. Споменът е нещо, което съществува само вътре в нас, изцяло духовен продукт, а снимката – макар и негово материално изражение – е трогателно визуално завръщане.

На 27.02.2026 г., с цел още по-добре да се опознаем и да скъсим дистанцията помежду си, да развием способността да разпознаваме, разбираме и управляваме своите, а и на другите емоции, ние от IX „а“ клас, с класен ръководител г-жа Ирена Желязкова, решихме спонтанно да проследим невидимата нишка между нашето преди и сега, като всеки един от нас донесе своя снимка от детските години, а всички останали трябваше да познаят кой стои зад нея.  И като истински ловци на мигове се опитахме да открием по някой специфичен белег, цвят на очите или на косата, по усмивката или позата своите съученици и самата г-жа Желязкова. Тя от своя страна трябваше да познае нас. Посмяхме се доста, поиграхме на детективи, забавлявахме се искрено.

Накрая се снимахме, за да увековечим тази трогателна ситуация и лица, които след няколко години отново ще се променят,  да запазим този откраднат от неспирния поток на времето миг и да оставим знак, че сме били тук, че ни е имало, че сме заедно.