Смисълът на днешния празник – 1 ноември – се корени в съхраняването на българския дух, историческата памет и националното самосъзнание чрез знание, култура и просвета. Това е уникален ден, който не чества военни победи или политически събития, а възхвалява духовната светлина и хората, които са я разпалвали в най-тъмните векове на българската история.

Официално учреден през 1922 г. от министър Стоян Омарчевски, Денят на народните будители идва в момент на тежка духовна и икономическа криза след Първата световна война. Когато идеалите за териториално обединение се сриват, българите обръщат поглед навътре – към културата, морала и образованието, за да намерят сили да продължат напред. Това прави 1 ноември символ на непреклонната воля за оцеляване.

Днес празникът пренася ценностите от миналото в настоящето, когато будителството вече не изисква революционни подвизи, а ежедневни усилия за изграждане на по-добро общество. Затова като модерни будители припознаваме учителите, които дават криле на децата ни и вдъхват любов към знанието; учените и университетските преподаватели, които движат напредъка; библиотекарите, писателите и хората на изкуството, които пазят културната ни памет; всеки човек, който с личния си морал, смелост и обществена отговорност променя средата около себе си.

И ако днес редиците ни пред гробовете на сливенските учители – Добри Чинтулов, д-р Димитър Табаков, Илия Цеков и Мишо Тодоров, са рехави, ние – учениците, учителите и директорите от ППМГ „Добри Чинтулов“, вярваме, че това се дължи не на излинялата ни памет, а на съзидателния порив да се гласува.